Текст Димитър Митовски Явната закуска акция
Акцията наречена „Явната закуска“ или „Оргия на кея“, беше началото на края на групата. След него с Кольо (Карамфилов) взехме решение да се оттеглим. Естетическите ни търсения по това време рязко се разминаваха с част от артистите в „Ръб“. Годината е 1992. Получихме покана за участие на международния фестивал в Балчик „Процес Пространство“, организиран от Димитър Грозданов. Веднага възникна въпросът с какво да участваме. Спомням си, че казах: „С нещо лесно, което няма да ни отнеме време и усилия, но ще ни донесе голямо удовлетворение“.
Вижте видео от проекта
Фестивалът е нещо като пленер. Артистите се събират за определено време и създават произведенията си на място, накрая ги показват. Навих част от групата да не бачкаме, а да измислим начин как да пием през цялото време на фестивала. Решихме, че ще трябва да придадем художествена форма на пиянството, за да се впишем във фестивалния процес. Бяха трудни преходни години. Хората бяха много бедни и гладни. Решихме да иронизираме положението, в което се намирахме. Самоиронията е нещо, което винаги осмисля и придава смисъл на живота. По това време Ремис (Румен Жеков) беше близък с едни готини пичове, които произвеждаха кроасани и имаха финансов ресурс. На всичкото отгоре се кефиха и на изкуството ни. Тези хора бръкнаха в джоба си и направиха „Явната закуска“ реалност. С тяхна помощ закупихме огромни количества екзотична за времето си храна и марков алкохол. За да придадем визия и смисъл на пърформънса, както и да го предпазим от артистична фестивална инвазия, решихме да го направим на един от кейовете на Балчик. Така създадохме пространство за наблюдение с ограничен достъп по суша и най-вече за контрол върху неистовото желание на зрителите да се включат в представлението. За да придадем социално-политически смисъл на творбата ни, беше много важно да покажем, че богатите и задоволените са шепа хора, събрани на място, недостъпно за бедните и гладните.