Значението на избора на име
В онзи момент ние осъзнавахме ясно значението на избора на име – то трябваше да е израз на
първичното, на неподправеното, на чепатото – както в цялостното ни поведение, така и в
изкуството, което искахме да правим. Името на групата трябваше да припокрива идеята ни.
„Ръб“ беше провокираща парола. По-подходящо от това не можеше да бъде!
Темите и въпросите, които ни вълнуваха, изградиха манифеста ни:
– Събираме се, защото мислим по сходен начин и си гласуваме творческо доверие.
– Искаме да слеем пътя си с творчеството, искаме да реагираме като граждани.
– Да създаваме напрегнато съзерцателно и мисловно пространство.
– Да експериментираме в изкуството...
– Как да го правим? – според възможностите на собствения си максимум, с вътрешна доблест.
Създаването на „Ръб“ съвпадна с подготовката на първата ни изложба. Първоначално искахме да
разработим темата за срама и вината, да я отразим с политически ангажирани знаци за
събуждане на социалното мислене в еснафския град.
Разговаряхме и обмисляхме идеи, които концептуално да изнесат изложбата:
„Кой пред кого е виновен?
Политическото изкуство е изкуство на деня, то си отива в момента в който проблемът е решен,
или остава нерешен?
Какво правим с автоцензурата, с демокрацията? Падането на режима на 10.11.1989 г. трябва да
намери отражение в работите ни в изложбата.“
От дневника на „Ръб“
From the Edge diary
Заглавието на първата ни изложба „Символи и знаци“ носеше документалност, отразяваше напълно
процеса ни, и заявяваше неутралност в противовес на творбите ни. И духът от бутилката се
отприщи.
Усетили се Ръбове, ние фантазирахме, мечтаехме, идеите ни преливаха от лъжата на вчерашния
ден към неизвестното на утрешния ден. Тогава не можехме да предположим предстоящия
пост-соц-фолк-сюр-реализъм, който ни заля през 90-те.
От дневника ми за изложбата: „Символи и знаци“ ще е колумбарий, паноптикум от любими вещи,
или от отражения на омразни идеологически ограничения; Албуми със снимки от пионерски лагери
и военно дело, които едва ли ще умиляват; медали и знамена, загубили достойнството си, ще
бъдат разпънати на показ със жестокостта на играещи деца. Ще има торта един метър в диаметър
с петолъчка, която ще се яде със сърп и чук и ще оставя кървавочервени следи по устните.
Култът ще е кулинарен. Откриването на изложбата ще е голям празник с ламбада, рожден ден. Ще
пеят хор пионерчета, тръбач ще тръби, ще се лее шампанско и ще се сипят звездни конфети“.́́
Празнувахме еуфорично с десетки, а може би стотици приятели. Гостите не вярваха на очите си.
Какъв бе празникът на „Ръб“? Радостта ни от новото време, или може би осъществяването на
първата ни колективна мечта? Карнавалност, демащабиране и смяна на стойностите, и
главозамайващо усещане за свобода нагнетяваха атмосферата в препълнената зала. Керамични
топчета се изсипваха в краката на присъстващите и звукът им напомняше тиктакането на
забързан часовник. За кого бързаше времето? За „Ръб“.
Автори
Албена Михайлова
Емил Миразчиев
Игор Будников
Ивайло Григоров
Димитър Келбечев
Карамфилов - Митовски
Моника Роменска
Надя Генова
Павел Алберт
Румен Жеков
Венета Маринова
