Група РЪБ / Проекти Опус пробект 93 изложба 1993

Вижте повече

Текст Надя ГеноваОпус пробект 93

В „Опус Пробект 93“ участват шестима от група „Ръб“. Както във всички проекти преди и сега групата отработва всеки детайл от организацията, осъществяването на проекта и неговото финансово обезпечаване. Ръбовете намират съмишленици и подкрепа в държавни предприятия, които изживяват последните си моменти преди приватизация. Получават безвъзмездно десетки дървени рамки, които са основа за мебелни врати, четири легла от мебелно изложение, строително скеле, стотици килограми ябълки и свободен достъп до залата на Дружеството на пловдивските художници.


Вижте видео от проекта


Началото е просто един разговор, в който се установява силно съвпадение на нагласи, чувства и намерения. Техният обмен е подаване и поемане на реплики, разкази, вече готови решения и удоволствието от тази обща игра се пренася в материализирането на идеите. „Опус Пробект 93“ е симфония на присвояването на един обект – превръщането му в „Пробект“. На фона на многобройните смислови интерпретации на ябълката като символ, в този случай авторите не фиксират един конкретен. Ябълката присъства под различни форми – гипсови отливки, реални плодове, потопени в боя, фотокопия на ябълки директно от стъкления плот на копирна машина, рисунки върху хартия. Целта е да се изпробва материалността в различни варианти. Така Обектът се превръща в Пробект на група „Ръб". Поставянето на обектите в залата описва кръг, оформящ вътрешно пространство като сцена, където е мястото на зрителя.

Метаморфози на ябълката

Първият обект е дълга редица от закрепени върху бяла стена, малко под нивото на очите, гипсови отливки на ябълки. Редуването на един и същ по характер гипсов модел стига до стената с реални ябълки, където се налага очевидната неповторимост на истинския плод. От тавана до пода, близо една до друга, висят на къса нишка ябълки. Звучността на този обект е като часовник, който се движи със скоростта на повяхването. На съседната стена е подредена група от 40 цветни отпечатъка от копирна машина. Ябълка се появява в различни „ракурси“, поставена или директно върху стъкления плот на машината или върху драперия. Следващият обект заема цялата площ на най-голямата стена в галерията. На равни растояния са разположени 120 еднакви по размер рисунки върху хартия. Като цяло въздействат като един обект, а в детайл всяка рисунка е произведение на отделен автор. Ябълката и тук е централен композиционен елемент. Всички обекти до тук заемат място върху равнината на стените в залата. От тази своеобразна двуизмерност в пространството навлизат четири легла и една метална рамка, спусната от стъкления таван на залата. От рамката висят на дълги нишки потопени в бяла боя ябълки. Нишките са с различна дължина, така че ябълките, плътно една до друга, описват вълнообразна линия. В четирите ъгъла на залата стои по едно голямо дървено легло, покрито с червена коприна. Тези ярки цветни петна са символични врати за изход от кръга, затворен от ябълковите портрети. Тяхното смислово присъствие е да поставят знак за безкрайност върху линията от метаморфози на ябълката.


изложбена зала на Дружеството на пловдивските художници, Пловдив
Албена Михайлова, Емил Миразчиев, Игор Будников, Моника Роменска, Надя Генова, Румен Жеков.