В пресата Ръбът, символите и знаците от Светла Москова 1990

Прочетете статията



вестник Искра, 1990 г., бр. 4 Статия от Светла Москова

На залез слънце сенките се удължават. По тях не можем да разберем истинския размер на предметите. Но ако изобщо залязва нещо, какво е то? Дали не удължаваме сянката на авангардисткия бонзай, за да ни изглежда по-голям?
Стефан Шишков за софийската изложба „10х10х10“

Шокова терапия в изкуството на младите

„Ръб“ – не е ръбът на границата, на ъгъла, на съединяването. „Ръб“ – това е ръбът на улицата, на жаргона, на неформалите. (Един посетител на изложбата „Символи и знаци“ – „Бас хващам, че тия са големи ръбове!)

Да. Всички вестници прогласиха новото пловдивско присъствие в динамиката на времето. Едно „мартенско поколение“ се конфронтира на „априлското“ и спечели симпатиите на променящия се свят. Времето ще оцени силата, значението, смисъла на явлението „Ръб“. На мен ми е тъжно – може би за това, че младостта си отива, може би за това, че падна един свят, който беше мой, белязан със знаци и символи, които бяха и мои. И тихо се радвам на ентусиазма на младите, на естетското отношение към крушението, със силата на екстремизма към догмите, с неформалната йезуитска мисъл, която граничи с мъдростта.

Комбинирането на знаци и символи не е новост. Но от ъгъла на комбинацията, от ръба на гледната точка, понякога жестока, но балансирана с доза справедливост, се измерва способността да променяш света и себе си. В изложбата черният хумор се е превърнал някъде в игра на думи, а някъде поднася изстрадани истини. Тя е изпълнена с маси, маса на думи, маса без думи, много чукове и много сърпове, много томове „капитали“ и много звезди – петолъчки – звезди в чинии, звезди от тапи, звезди в косите, сълзи в очите.
Всяка епоха е създавала своите символи и знаци. Знамената, гербовете, хералдиката – са знаци на достойнството, самоопределението, самочувствието. Сърпът и чукът се появиха като знаци в изкуството на най-прогресивните творчески слоеве, които родиха авангарда в лоното на царска и в огъня на революционна Русия. Площадната екзалтация на новото съветско общество през 1917-20-та година не бе по-малко от днешната. Парадоксът е в отъждествяването на знаците и символите с възходите и паденията на обществото. Но знаци и символи родиха и обществата на куклуксклановците, и обществата на хипитата, както и на всички съвременни демокрации.

Знаците и символите са духовни измерения на самото изкуство. Пътищата към авангарда и модернизма на новото българско изкуство са различни. При всички случаи те ще бъдат свързани с края на 80-те и началото на 90-те години, с духовните метаморфози и всевъзможни шокови терапии. Подобен стрес преживях с огромната пембяно-червена торта на възмутените „ръбове“, петолъчката звезда с чук и сърп бе разкъсана от тълпата почитатели – подобно тялото господне, като светото причастие – и не знам защо, в сянката на мисълта ми се появи една кървава звезда, изрязана върху нечий човешки гръб, жигосана върху нечии човешки гърди по един много нечовешки начин... Защото, щем или не щем – атрактивността и бутафорията във времето, в което падат всички „табута“, демитологизират се символи и знаци – на тяхно място идват нови „табута“ и нови символи и знаци.

П.П. Има идея за създаване на Музей на модерното изкуство в Пловдив. Уважаеми читатели, предложете място, спонсори, авантюристи, неформали, реалисти, трезвомислещи и „възможни“ личности и групи за реализиране на идеята.