каталог За „Ръб“ от Катрин Сариева 2012

Прочетете статията

От каталога “Идеалът на Ръб: 20-годишнина от създаване на група Ръб”. Галерия Сариев, 2012

Техт от Катрин Сариева

Създадената в края на 1989 година, група „Ръб“ е феномен в пловдивския художнически живот и емблема на съвременното българско изкуство от 90-те, наричано “неконвенционално“. Групата е учредена от пловдивски художници, някои от които със стабилна творческа биография до този момент и забележително участие в „неконвенционалните“ акции от втората половина на 80-те. /…/ Важна роля за творческото развитие на групата има изкуствоведът Димитър Грозданов, а за реализацията им–галеристът Стефан Акрабов. Когато се създава „Ръб“, Пловдив е известен като „Град на художниците“, митологично-ритуално обитаван от Димитър Киров, Георги Божилов- Слона, Енчо Пиронков. Известната „Пловдивска група“ през 60-те взривява социалистческата естетика, излиза извън наложената конюнктура, но в рамките на платното, като художнически индивидуален жест, а не като като колективен бунт срещу ситуираното идеологическо. И тук се ражда разликата между двете пловдивски явления. „Ръб“ се появява в превратната 1989-та с нейните политически и творчески еуфории, с опиянението на хепънинга и пърформанса, с отрицанието на социалистическо-еснафското и като изразен език, и като норма. Карнавалното, игровото, плакатното носят стилистичния език на демонстрираната освободеност на първите митинги с присъщата колективна споделеност. Това прави „Ръб“ още с появата си различна в пловдивската ситуация на героическо-възрожденско възприемане на твореца със съответния му ореол.

Групата със своите изяви дегероизира и иронизира сериозността и митологемите.

В изявленията си творците заявяват, че „Ръб“ нямат претенции за авангард, групата е „антиавангардна и нейното съществуване се определя от съзнанието, че в бъдещето е любовта... Тя иска да превърне своите членове в милионери....да почерпи целия свят и да постигне единство на художници и зрители чрез общи празници.“1 Иронично, антиконформистки, между скандала и романтично-мускетарското, но и ангажирано преминават първата изложба „Символи и знаци“ с гост-участник Правдолюб Иванов (март 1990, Пловдив), социално насочените акции „Черен хепънинг“ (Пловдив, 1990), „Корен високо в небето“ (Пловдив, 1990), „Голяма светлина“ (Пловдив, 1991), „Тялото на водата“ (Пазарджик, 1992), „Явната закуска“ (Балчик, 1992). С акциите групата излиза извън херметизираното пространство на галерията. Тя нахлува с акционистка практика в многосмислови соцални пространства, радикално измествайки утвърдените представи за публика и нейните реакции. /…/ Иронията, преминаваща в сарказъм, както по отношение на изразните средства с тяхната оеснафена представа за „красивост“ на масовия почитател, така и по отношение на творческия акт сам по себе си, са изходна позиция на „Ръб“ от самото им създаване. Активирането на артефакта в социално-публична среда; работите, които активно влизат в политическото поле с критическата си сила; провокацията към нормите на пасивна рецепция, предполагащи застинала сетивност на публиката—всичко това определя групата като едно от малкото феномени в българското изкуство, които истински успяват да свържат концептуалните художествени практики със социалната критика. Изложбите на „Ръб“ експериментират с материал и концепция като превръщат галерийното пространство в съучастник и изложбен обект. Постепенно, особено след 1992 година, започва да се чувства преминаването от колективния патос към самонаблюдателния ракурс и оттеглянето в Аз-а. Това е характерно за социума на 90-те, което рефлектира в артистичните прояви, в разпада на групите и ориентирането към самостоятелни изяви на творците. Това се случва и с „Ръб“.

Библиография:

Грозданов, Димитър. „Група Ръб на три години.“ Сп. Изкуство, 1993, бр. 1, стр. 11-13.
Валявичарска, Живка. “Група Ръб и неконвенционалните художествени форми в България, 1984-1994.” Дипломна работа, Катедра “Изкуствознание,” НХА, София, 1999.