В пресата Група Ръб на три години от Димитър Грозданов 1993

Прочетете статията



Списание Изкуство, 1993 г., бр. 1 Статия от Димитър Грозданов

На 17 март 1990г. в Пловдив бе открита изложбата „Символи и знаци“ на новооснованата група „Ръб“. От самите участници в изложбата бе заявено, че първата им изложба е определено политическа, но не политическата проблематика ще отразява облика им в бъдеще. Целите на група „Ръб“ са да стимулира, а и да приема идеи, и така да търси единство на зрители и художници чрез осъществяване на общи празници. Именно затова откриването на изложбата „Символи и знаци“ протече като спектакъл с много изненади (за някои може би неприятни), като целта на изложбата бе всяка идентификация да бъде съпроводена с ирония.

Художниците от младото поколение в Пловдив

Група „Ръб“ е обединена от деликатните взаимовръзки между художниците, взаимовръзки, които могат да се укрепят, но и да се прекъснат. Впрочем някои от вътрешните отношения, характеризиращи началото на групата, се промениха коренно. Първата изложба бе открита с поредица от спектакли и хепънинг, публиката бе почерпена с торта-петолъчка, която бе разрязана с набор от чукове и сърпове. В спектакъла импулсивно или режисирано се включиха много от присъстващите, беше връчена и първата годишна награда „Ръб“, която получи априлското поколение художници в лицето на Йоан Левиев. Изложбата бе съпътствана до закриването си от редица акции, в които бяха поканени всички желаещи. Какво е група „Ръб“? Това са художниците от младото поколение в Пловдив, като сред основателите са Албена Михайлова, Венета Маринова, Димитър Келбечев, Димитър Митовски, Емил Миразчиев, Ивайло Григоров, Игор Будников, Кольо Карамфилов, Моника Роменска, Надя Генова, Павел Алберт и Румен Жеков. Наред с други групи, „Ръб“ по свой начин се включи в художествения живот. Ето фрагменти от един записан разговор с група „Ръб“, който започна с въпроси на художниците към критиката, но всъщност се превърна в нещо като тяхна прото-програма.

Идеята

Основното, което изразява идеята на групата, е отделяне от централизацията в художествения живот. Група „Ръб“ е за художествения идеал и тя ще го търси, без да го формулира предварително. В нея няма да се говори за материална реализация, защото художникът днес е притиснат от много социални фактори, той съществува мизерно, неговото положение е ужасно, но идеалът съществува и трябва да се живее за него. Проблемът за реализацията, в смисъл на включване в конюнктурата, не стои пред група „Ръб“. Критериите на групата се изясняват в дискусия и при търсене на обединяващ принцип. Обединението се осъществява от целите на следващите изяви на групата, т.е. идеите на групата са в динамика. Групата е затворено общество, като основоположници, но движението е отворено и приема спътници. Важи признанието „Ние сме затворена група. Заповядайте всички! Нямаме лидери. Нашият лидер е празникът“. Групата е стимулатор на идеи, като е склонна да стои и на заден план в конкретните реализации. „Дали имаме чувство за лидерство? Не. Ние сме група“.

Реализацията

Групата се реализира само обединена от програма. Тя е общество, което се организира от идеята за бъдещите изяви и нейната проверка се извършва по пътя на тези изяви. Основна цел на реализацията е удоволствие при осъществяването на тази реализация. Неудоволствието, или случайното включване към идеите на групата, се преценява като предателство към крайната цел – запазването на групата. „Удоволствието при осъществяване на изложбите и акциите е изцяло наше право“. Група „Ръб“ иска да превърне своите членове в милионери. Тя иска да почерпи целия свят и да черпи постоянно и всички.

Изложбата „Символи и знаци“

Целта на изложбата е да промени казионния вид на мястото, където тя се организира (ако самото място е казионно). Постановката на изложбата е критерият, който се прилага към участниците. Никакъв друг критерий не съществува. Това е първата, а може би и последната ни политическа изложба. Тази изложба се осъществява във време, когато може да се появи, и всички допуснати в нея и чрез нея грешки са присъщи на авторите, участващи в изложбата. Изложбата е само едно появяване на групата в материален вид, като подборът на работите е естествен, той се предопределя, а не се извършва впоследствие. Групата се интересува от бъдещето на своите изложби, а то е встрани от аморфните прояви, които се предлагат. Изложбата е насочена само към тези, които се интересуват от нея и затова изводът е, че “Символи и знаци“ не удовлетворява изцяло групата, нито нейните привърженици. Целта на всяка бъдеща изложба не се разграничава от основната цел: всяко художествено събитие да бъде празник. Изведени от контекста на „Символи и знаци“, някои от експонатите са подходящи и за други изложби, но техният основен смисъл е именно в контекста на „Символи и знаци“.

Бъдещето

Групата „Ръб“ не търси своите лидери, дори и те да се появят. Сред членовете на групата никой не се уповава на илюзията за авторитарство – тя се основа, за да оцелее, а не за да се разпадне. Група „Ръб“ ще търси мястото си в българското изкуство и то в абсолютен смисъл – тя сама ще отрича своите слабости и неуспехи. Група „Ръб“ ще се стреми към необичайни изложби и затова всяка нейна изложба трябва да се разглежда като последна, тъй като и това е възможно. Група „Ръб“, това са „ръбовете“, но това са и всички, които са с тях, без непременно да са едни от тях. Група „Ръб“ няма претенции за авангард. Тя дори е анти-авангардна и нейното съществуване се определя от съзнанието, че в бъдещето е любовта.


Втората изложба, в която бяха поканени и други групи и автори, бе наречена „Голяма фотография“. Що се отнася до група „Ръб“, тази изложба определено показа известно оттегляне от колективния образ. Всъщност това бе изложба на отделни художници, които групират творбите си в едно пространство. Онова, което ги свързва, бе материалът и техническите средства. Всъщност, аз отдавна бях убеден, че именно тези са приликите в групата и мечтаната от няколко поколения обща идея, която да бъде реализирана от група художници, вероятно ще остане като задача на следващите поколения. Или може би на други групи. Ако разгледаме непредубедено фактите, изложбата „Голяма фотография“ все пак представлява един от най-чистите феномени от последно време, а вероятно и най-невероятната професионална изява на художници, които използват нетипични за практиката си прийоми. В изложбата се проявиха и характерните центробежни сили у някои от съвременните ни автори, които ги отделиха не само от общите тенденции, но и от установените вследствие на тези тенденции техни собствени възгледи. Може би признанието за вина при художниците се състои именно в даването на възможност новите идеи да просъществуват, без да бъдат възпрепятствани в ембрионалната им фаза. Художествените факти в тази изложба, обаче, говореха не толкова за генезис, колкото за едно отдавна подготвено движение. Смяната на изразните средства и буквално подмяната у някои на четката или графичната преса с фотохартия, негатив, проявител и т.н. говорят за търсенето на нова естетика. В изложбата „Голяма фотография“ присъстваха и картинният момент, и биографията, и натурата, и имагинерното, и динамиката на един своеобразен нов импресионизъм.


Изложбата за 1992 г. на група „Ръб“ се наричаше „Идеалът“. Тя започна с едно абстрактно пространство, доведено до стерилност от белите платна, по едно за всеки един автор. На десетия ден платната бяха довършени до картини – идеала на всеки от художниците. Началото на рисуването на идеала, обаче, бе съпътствано от скандал. Определения като „скандал“, „пародия“, „самореклама“, „шоу“ и т.н. съпътстваха изложбата „Идеалът“, но всъщност това е само реакция на публиката. Група „Ръб“ цели главно дълбока и трайна художествена провокация. Нейните членове се консолидират около тази идея. Именно затова с изложбата „Идеалът“ групата бе поканена на фестивала „Процес-Пространство“. Нейните илюзии, ирония и чувство към реалността изразяват същественото у всички нас.

Акцията си на фестивала група „Ръб“ нарече „Голямото плюскане“. На една голяма маса на брега на морето бе подредено огромно количество отбрани вина, уиски и блюда – всичко онова, което липсва на повечето българи днес. Художниците бяха отделени с въже и погълнаха всичко сами. Черпенето бе пестеливо и без желание. Така групата, която две години по-рано декларира, че „иска да почерпи целия свят и да черпи постоянно всички“, егоцентрично се предпази от началните си илюзии. Може би тя ни предостави безплатно доза реализъм, за да правим с него каквото намерим за добре. Сигурен съм, обаче, че това не е тяхната последна трансформация.


„Началото бе претенциозно. Както Бог е сътворил света за шест дни, така и десетте млади художници на десет чисто бели платна решиха да извадят своята представа за идеала. Но когато ден след откриването, въоръжени с четки и бои, прекрачиха прага на залата, се оказа, че там... е извършена кражба с взлом. Изненадата бе пълна, особено за следователите – вместо да задигнат скъпоструващите декове или да претършуват касата, крадците се ограничили само до похищение на десетте бели платна. Оттук нататък криминалният сюжет се разви в посока на сюрреализма (вероятно го има и в криминалния жанр). Художниците получиха телеграма, че откраднатото ще намерят в гардероба на централна гара, и пожелаха да влязат в диалог с похитителите: нека те нарисуват своята представа за идеала. Но играта не стана. Явно актът на извършеното имаше други, необясними за „Ръб“ мотиви. Така ръбистите се изправиха в продължение на пет дни (никак не малко като се знае, че наемът на залата тече) пред собствения си ръб: „да бъдат или да не бъдат?“. „Какво всъщност е идеалът?“, „А сега накъде...“

Из пловдивската преса