Ретроспективната изложба „Музеят Ръб“

Историческа реконструкция на едно обществено-политическо-артистично движение

Веднъж потопим ли се в изложбата, обаче, скептичните въпроси ни напускат и се превръщат в динамично и богато преживяване. “Музеят Ръб” представя сериозна историческа реконструкция на едно обществено-политическо-артистично движение и на процес, който ни пренася с документална конкретност в годините 1989–1994 чрез множество медии – снимки, видео, инсталации, материали от пресата, реконструкции на цели пространства. Именно защото работата на “Ръб” се беше вплела дълбоко в тъканта на политическата и обществена култура на времето, документалните материали от техните акции представляват безценни исторически документи. Междувременно, с разравянето на архивите продължават да изскачат нови материали: лични дневници, които описват срещите на групата, бележки от основаването на галерия „Акрабов“, изложбените протоколи от СБХ в Пловдив, материали от местната преса, снимки, писма. Всички те осветяват събитията поновому и отварят терени за нови прочити. Художниците разказват, че процесът на подготовка на ретроспективата в Баня „Старинна“ – ходенето по следите на изгубените работи, сглобяването на инсталациите от повредени фрагменти, възстановяването на някои творби почти изцяло, подреждането на изложбите в нов пространствен и исторически контекст – повдигат редица проблеми, свързани не само със сложностите около съживяването и преживяването на миналото, но и с неизбежните предизвикателства около колективното пресъздаване на историята. Миналото, по думите на Албена Михайлова, се оказа един вид „пъзел“, в който „фактите се сглобиха по нов начин“.¹ В този смисъл самата експозиция постави началото на едно динамично архивиране, което отвори врати в Баня „Старинна“, но което нито започва, нито завършва там.

Ретроспективната изложба „Музеят Ръб“ беше и един вид артистична акция, която повдигна конкретния въпрос за съдбата на материалното наследство на групата – а то вече се е превърнало в изключително спешен проблем. Много от произведенията са повредени безвъзвратно, други са изчезнали. Тези, които са оцелели, вече близо тридесет години се помещават в изключително неблагоприятни условия, пръснати из целия град в складове, мазета, ателиета, коридори и тавани, съхранявани благодарение на самите художници и на граждани с обществено съзнание и историческо прозрение. Нестандартните размери и материали на произведенията ни сблъскват с особените предизвикателства около консервацията, реставрацията и съхранението на съвременното изкуство. Още колко време тези работи ще оцелеят, още колко ще издържат на условията, на които са подложени – на влага, прах и температурни амплитуди, на многократни премествания из града? Докога това уникално множество от материални артефакти, в които се съдържа историята на града, уловена чрез съвременното изкуство – ще продължава да се крепи на милостта на съдбата и на колективните усилия на загрижените жители? Кога тази изключителна колекция от произведения и архивни материали ще намери постоянен дом, в който да се погрижим като общество за тяхната професионална реставрация, съхранение и експозиция? Кога те ще станат обществено достъпни? Нека си припомним, че през 1995 членове на „Ръб“ окупираха Баня „Старина“ с изложба, отворена за разновидна група участници с искането сградата да се превърне в Център за модерно или съвременно изкуство.² Именно благодарение на тази директна гражданско-артистична намеса, както и на неуморната работа на Сдружение „Изкуство Днес“ и съмишленици, днес Баня „Старинна“ е със статут на обществена сграда, отворена за културни събития в града. В следващите години в Пловдив бяха организирани немалко подобни кампании и акции в (недотам успешните) опити да се спасят обществени пространства и безценни исторически сгради, много от тях паметници на културата (или заслужаващи да бъдат такива). В условията на драстично свити пространства за култура и изкуство в града и страната, на бруталната разруха, разпродажба и унищожение на културното наследство, бездомните творби на „Ръб“, пръснати в подземията на града, отново надигат бунтарски глави. Този път те настояват за постоянен дом на един безценен архив, съхранил паметта на една епоха, както и за повече пространства за обществен живот, култура и изкуство. Документацията, събрана в настоящата монография е един принос към този динамичен проект. Нека тя да послужи като една богата и нееднозначна архивна среда, обществено достъпна и отворена за множество прочити, с надеждата да продължава да се разширява и развива в различни измерения.