Шокова терапия в изкуството на младите
„Ръб“ – не е ръбът на границата, на ъгъла, на съединяването. „Ръб“ – това е ръбът на улицата,
на жаргона, на неформалите. (Един посетител на изложбата „Символи и знаци“ – „Бас хващам, че
тия са големи ръбове!)
Да. Всички вестници прогласиха новото пловдивско присъствие в динамиката на времето. Едно
„мартенско поколение“ се конфронтира на „априлското“ и спечели симпатиите на променящия се
свят. Времето ще оцени силата, значението, смисъла на явлението „Ръб“. На мен ми е тъжно –
може би за това, че младостта си отива, може би за това, че падна един свят, който беше мой,
белязан със знаци и символи, които бяха и мои. И тихо се радвам на ентусиазма на младите, на
естетското отношение към крушението, със силата на екстремизма към догмите, с неформалната
йезуитска мисъл, която граничи с мъдростта.
Комбинирането на знаци и символи не е новост. Но от ъгъла на комбинацията, от ръба на
гледната точка, понякога жестока, но балансирана с доза справедливост, се измерва
способността да променяш света и себе си. В изложбата черният хумор се е превърнал някъде в
игра на думи, а някъде поднася изстрадани истини. Тя е изпълнена с маси, маса на думи, маса
без думи, много чукове и много сърпове, много томове „капитали“ и много звезди – петолъчки –
звезди в чинии, звезди от тапи, звезди в косите, сълзи в очите.
Всяка епоха е създавала своите символи и знаци. Знамената, гербовете, хералдиката – са знаци
на достойнството, самоопределението, самочувствието. Сърпът и чукът се появиха като знаци в
изкуството на най-прогресивните творчески слоеве, които родиха авангарда в лоното на царска
и в огъня на революционна Русия. Площадната екзалтация на новото съветско общество през
1917-20-та година не бе по-малко от днешната. Парадоксът е в отъждествяването на знаците и
символите с възходите и паденията на обществото. Но знаци и символи родиха и обществата на
куклуксклановците, и обществата на хипитата, както и на всички съвременни демокрации.
Знаците и символите са духовни измерения на самото изкуство. Пътищата към авангарда и
модернизма на новото българско изкуство са различни. При всички случаи те ще бъдат свързани
с края на 80-те и началото на 90-те години, с духовните метаморфози и всевъзможни шокови
терапии. Подобен стрес преживях с огромната пембяно-червена торта на възмутените „ръбове“,
петолъчката звезда с чук и сърп бе разкъсана от тълпата почитатели – подобно тялото
господне, като светото причастие – и не знам защо, в сянката на мисълта ми се появи една
кървава звезда, изрязана върху нечий човешки гръб, жигосана върху нечии човешки гърди по
един много нечовешки начин... Защото, щем или не щем – атрактивността и бутафорията във
времето, в което падат всички „табута“, демитологизират се символи и знаци – на тяхно място
идват нови „табута“ и нови символи и знаци.
П.П. Има идея за създаване на Музей на модерното изкуство в Пловдив. Уважаеми читатели,
предложете място, спонсори, авантюристи, неформали, реалисти, трезвомислещи и „възможни“
личности и групи за реализиране на идеята.
